Изследването на липидите в кръвта е важен инструмент за оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания. Чрез измерване на нивата на липидите в кръвта, той може ефективно да идентифицира потенциалните рискове за състояния като хиперлипидемия и атеросклероза. Изследването на липидите в кръвта обикновено включва четири основни показателя: общ холестерол (TC), триглицериди (TG), липопротеинов холестерол с висока-плътност (HDL-C) и липопротеинов холестерол с ниска-плътност (LDL{-C). Нормалните граници за всеки показател варират леко в зависимост от лабораторните стандарти и индивидуалната променливост, но като цяло следват международно признати референтни стойности.
Общ холестерол (TC)
Общият холестерол се отнася до сумата от холестерол, съдържащ се във всички липопротеини в кръвта, включително липопротеиновия холестерол с ниска-плътност (LDL-C) и липопротеиновия холестерол с висока-плътност (HDL-C). Нормалният диапазон обикновено е<5.2 mmol/L (200 mg/dL), borderline elevated levels are 5.2–6.2 mmol/L (200–240 mg/dL), and ≥6.2 mmol/L (240 mg/dL) is considered hypercholesterolemia, which may increase the risk of atherosclerosis and coronary heart disease.
Триглицериди (TG)
Триглицеридите са един от основните липидни компоненти в кръвта, основно получени от хранителни мазнини и синтезирани от черния дроб. Нормалният диапазон обикновено е<1.7 mmol/L (150 mg/dL), 1.7–2.3 mmol/L (150–200 mg/dL) is borderline elevated, 2.3–5.6 mmol/L (200–500 mg/dL) is mild to moderately elevated, and ≥5.6 mmol/L (500 mg/dL) may increase the risk of acute pancreatitis and indicate serious metabolic abnormalities.
Липопротеинов холестерол с висока плътност (HDL-C)
Липопротеиновият холестерол с висока-плътност (HDL-C) е известен като „добър холестерол“ поради своите анти-атеросклеротични свойства и способността му да насърчава изчистването на холестерола от периферните тъкани. Нормалният диапазон обикновено е По-голям или равен на 1,0 mmol/L (40 mg/dL) за мъже и По-голям или равен на 1,3 mmol/L (50 mg/dL) за жени. Ниски нива на HDL-C (напр.<1.0 mmol/L in men or <1.3 mmol/L in women) are associated with an increased risk of cardiovascular disease.
Липопротеинов холестерол с ниска{0}}плътност (LDL-C)
Липопротеиновият холестерол с ниска{0}}плътност (LDL-C) е известен като „лош холестерол“, тъй като има тенденция да се отлага в стените на кръвоносните съдове, насърчавайки образуването на атеросклеротични плаки. Нормалните граници варират в зависимост от индивидуалния сърдечно-съдов риск:
• Идеално ниво:<2.6 mmol/L (100 mg/dL) (for high-risk individuals, such as those with coronary artery disease)
• Нормален диапазон:<3.4 mmol/L (130 mg/dL) (for generally healthy individuals)
• Гранично повишени: 3,4–4,1 mmol/L (130–160 mg/dL)
• Повишено: По-голямо или равно на 4,1 mmol/L (160 mg/dL)
Клинични приложения на тестването на липидите
Изследването на липидите се използва не само за диагностициране на хиперлипидемия, но също така се използва широко за оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания, управление на диабета, скрининг на метаболитен синдром и наблюдение на отговора на лекарствената терапия. Редовното изследване на липидите е от решаващо значение за лица със затлъстяване, хипертония, диабет или фамилна анамнеза за заболяването.
Диапазоните на теста за липиди са важен показател за оценка на сърдечно-съдовото здраве. Нормалните стойности за всеки показател могат леко да варират в зависимост от лабораторията и индивида, но като цяло се придържат към международните стандарти. Чрез рационално тълкуване на липидните профили, комбинирано с интервенции в начина на живот (като диетични корекции и упражнения) и, когато е необходимо, лекарства, рискът от сърдечно-съдови заболявания може да бъде ефективно намален. Препоръчва се възрастните да се подлагат на изследване на липидния профил поне на всеки 3–5 години, с по-често наблюдение при тези с висок риск.